Сaуин или Самхeйн (Samhain) е един от осемте
празника или сабати, който е част от годишното колело в Уика. Празникът е
смятан за един от най- важните, затова е и включен към цикъла на четирите
главни сабата, заедно с Белтейн (1 май),
Имболк (1 февруари) и Ламас (1
август). Обикновено празненствата на Сауин започват по залез слънце на 31 октомври и продължават до 1 ноември (това важи
за Северната хемисфера).
Корените
на Самхейн можем да открием в галския празник посветен на жътвата. От своя
страна той е бил свързан и с празниците, които се чествали по тове време от
келтите като по този начин станал известен и с названието си „Келтска Нова
година”. Датата на празника по–късно била припокрита и с католическия Вси Светии, познатият днес като Халоуйн. Той води началото си именно от древния пре-християнски,
келтски празник посветен на мъртвите.
„Самхейн” (Samhain) в превод от
староирландски означава „края на
лятото”. В Ирландия около 10 в празникът
поставял началото на края на сезона на търговията и войните и бил
подходящо време за обединение на племената, където местните крале събирали
своите хора. В миналото по време на средновековието
в Ирландия празникът бележел края на жътвата, края на „светлата половина” на
годината и началото на „тъмната половина".
Келтската
нова година
Според келтското древно деление на
годината, лятото продължавало от Белтейн до Самхейн, а зимата от Самхейн до
Белтейн. Самхейн се празнувал в продължение на няколко дни. Както споменах той
поставял и края на старата година и началото на Келтската Нова година (Oidhche
Shamhna). Всъщност новата келтска година започвала още по залез слънце– това
била най-важната част от празника. Древната келтска религия разглеждала годината
и смяната на сезоните като съревнование между боговете на зимата и лятото в битка
за спечелване на богинята на земята. Богът на лятото побеждава на Белтейн (Latha
Buidhe Bealltainn), но на Самхейн богът на зимата, който е и господарят на
мъртвите, отнема победата. Келтите, също така, често изобразявали бога на
зимата с рога, които Той сменя всяка есен, както ги сменя един елен. В някои
части на Западна Великобритания идването на зимата все още се оповестява от kornigou
(вид сладкиш). Kornigou е сладкиш
(а може да бъдат и малки сладкиши), който е във формата на рога, приготвя се в
чест на бога на зимата, който пролива своите рога и става "рогоносец",
тъй като се връща към царството си в Отвъдното.
модерен вариант на kornigou
За келтите огъня играел важна роля - хората
минавали през него като прокарвали добитъка, за да пречистят себе си и
животните. На този празник хората, също така трябвало да решат кои животни да
бъдат убити и кои да бъдат запазени за идващата зима. След като избирали
най-доброто от своята реколта и жертвали животно от своя добитък в чест на
празника, костите на заколените животни били хвърляни в огъня. От там идва и произхода на английската
дума „bonfire”- със етимология “огън, в който са горяли кости ”.
Нощта на Келтската Нова Година била
много свещена. Келтите вярвали, че на Oidhche
Shamhna линиите разделящи световете
изстъняват и така нашият свят и
Отвъдното стават едно в нощта на преход от старата към новата година.
Вярвало се, че духовете на мъртвите могат да се завърнат на местата, на които са
живели . Много от ритуалите, които се изпълнявали били насочени към мъртвите
предци - келтите оставяли навън храна и
напитки за тях. Оставяли прозорците,
вратите и портите отключени, за да може те свободно да преминават през домовете
им.
Според келтските разбирания и
фоклор земите на Сидхе ( произнася се „ший“)
стават достъпни. Смята се, че ирландските герои, отдавна починали, водят храбри
битки в отвъдното, обаче, те трябва да се върнат на местата си при първи
петли или рискуват да бъдат загубени завинаги и да бродят из земите на хората
без надежда за намиране на покой или мир.
Тиквените
фенери jack o’lanterns и маскирането
Подобно на съвременните, наподобяващи глави фенери, издълбани от тиква,
келтите използвали такива от ряпа (днес
тиквени jack o’lanterns), в които
издълбавали очи, нос и уста, тъй като се вярвало, че множество духове бродели в
нощта, но не всички, били добронамерени,
разбира се, затова и поставяли фенерите пред и по прозорците, за да прогонят
злите духове. Друг обичай от Шотландия, напоследък изключително популярен и в
България, бил пренесен в Северна
Америка през 20в. Маскирани хора, с фенери в ръка обикаляли от къща на къща и
предлагали различни видове забавления, трикове и закачки в замяна на храна или
монети. В Шотландия млади мъже с маски, забулени и с потъмнени лица, облечени в
бяло символизирали мъртвите.
нощ на заклинания и гадания
Нощта на Самхейн е може би
най-подходящото време за гадания. Това до известна степен е свързано с
представите на келтите за време, и
„дупката във времето”, която те вярвали, че се получава в нощта на Келтската
Нова Година. Те вярвали, че Самхейн са намира в точка извън
времето,
когато естественият ред на Вселената се връща обратно към първоначалния хаос, за да се
подготви за идващия нов етап. И понеже Самхейн е извън времето, това означава,
че точно в тази нощ, може да се види всяка точка от бъдещето, настоящето или
миналото. Затова и гаданията в тази нощ се смята, че са изключително точни.
Келтите,
използвали лешници, символ на мъдростта, за да предсказват бъдещето. Люленето
на ябълков клон било друго традиционно занимание в миналото, то било препратка
към келтския Emhain
Abhlach,
"Ябълков Рай", където мъртвите, хапвайки от
свещените плодове се радвали на блажено безсмъртие.
В древността гадателските практики
най-често се използвали, за да се установи самоличността на бъдещия съпруг,
местоположението на бъдещия дом на човека, и колко деца човек ще има. Има
редица гадания, които използват храни като инструмент. Някои от тях все още се
практикуват и днес. Ще споделя с вас, само някои от тях: шотландско гадаене с
питка (Bannock гадаене – плоска
неподсладена питка) в Шотландия и
Северна Англия, момичето трябвало да изпече
пита вечер. В пълно мълчание, тя трябвало да отиде до стаята си и да
постави питата под възглавницата си. Сънищата и в тази нощ, показвали лицето на
любимия, а на сутринта тя трябвало да
изяде питата. За да разберете дали ще намерите любовта в следващите дванадесет
месеца, сложете белтъка на едно яйце и в чаша вода. Ако потъва веднага, любовта
предстой., ако плува на повърхността на водата, ще прекарате следващата година сами. По същия
начин се гадае и за броя на бъдещите деца, само че по формите, които се
образуват.
Ябълки и ядки често били използвани в
ритуалите.
Вземете две ядки, една за себе си и една
за любимия. В полунощ на Самхейн ги
поставете на решетката над
огъня.
Ако те горят добре, ще имате дълга и щастлива връзка. Ако едната отскочи или
изгори, това означава, че един от вас ще
бъде
неверен.
Ябълките се белели като кората се хвърляла през
рамо,
а формата се разглеждала, за да се установи каква буква формира тя – това била първата буква от името на бъдещият/бъдещата
съпруг/а. Ядките се слагали в огнището,
за да се пекат и техните движения се тълкували - ако ядките останат събрани,
така щяло да бъде и с двойката. Момичета поставяли лешници пред огъня, всеки
един символизиращ един от ухажорите. Тя разбирала кой ще е нейният бъдещ
съпруг, като казвала "Ако ме обичаш,
изкочи и лети, ако ме мразиш, изгори и умри". За някои от методите, се
използвали ябълки, най-популярните плодове за Самхейн. Ако искате да опитате
следващия метод на гадаене за целта ви е необходима една ябълка, която трябва
да нарежете през екватора (да се разкрие петолъчна звезда), а след това да я изядете на свещи пред огледалото. Бъдещата ви
половинка ще се появи зад рамото ви. Или, обелете ябълката, така че обелката да
е непрекъсната в една дълга нишка,
изричайки
"Аз беля ябълката в кърг отново и
отново името на моята любов ще цъфне в равнината: И хвърлям таз обелка цяла над
главата си, писмо за четене написано за моята любов. И хвърлям таз обелка цяла
над главата си, писмо до моята любов, той от земята да го прочете ".
Или, можете да вземете един охлюв и да го
поставите да пълзи през пепелта на огнището си. Малкото създание ще посочи
първата буква на името на любимия / любимата, докато пълзи. Водата винаги е
била известна със своите магически свойства, така че е съвсем естествено да я използвате при
гадаене. Опитайте едно от тези гадания в
нощта на Самхейн, ако желаете. В полунощ на Самхейн, отидете до езеро и се
взирайте във водата. Лицето на вашия любим / вашата любима трябва да се види
отразено в езерото пред вас. Напълнете котел с вода, а след това запалете една
свещ. Изсипете горещия восък във водата,
и вижте каква форма се образува. Формата ще покаже професията на бъдещия ви
любим. Намерете воден източник, който е в постоянно движение като например
поток или река, изберете парче дърво, което да представлява човека, който
желаете и го хвърлете във водата, ако се носи по течението, той/тя ще бъде
верен, ако дървото се закачи и върне на брега, то той/тя ще изневери.
В съвремието последователите на Уика и
множество паганисти продължават да празнуват Самхейн като празник на мъртвите
като отдават уважението си към своите починали приятели, роднини и любими хора,
починалите се канят на самото празненство, за да присъстват. Ние почитаме
нашите предци на Самхейн, тъй както те са ни почитали в дните преди да се
родим. И тъй както, те ще ни почитат в нощите занапред. Хубав празник на
всички, които празнуват.
Вещиците
