ГОРЕЩНИЦИ/GORESHTNITSI

Радина мама, Ради думаше: — Мъри, Раде, милна дъще, настали са злите денови Злите денови - горещници... (Народна песен)

Според българските вярвания  през месец юли    на 15, 16, 17 по нов стил или на 28, 29, 30 юли по стар стил са празнуват Горѐщниците или още тъй наречените Горѐшляци,    Чу̀реци,         Блъ̀съци,       Гѐрмановци, непосредствено след тях следва Илинден (20 юли по нов стил или 2 август по стар стил). Източноправославната църква от своя страна почита през тези дни Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли). Този период от годината в българския календар празнуван за предпазване от огън и главно в негова чест.

През тези три дни не се ходи на нивата, не се работи  ни в полето, ни в градината или дома, защото се вярва, че от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата, не се пали пещ и не се пече хляб, хората  не се мият, жените  не перат. Вярва се, че ако някой жъне по това време, снопите му ще се запалят. Не се отварят ковачниците и фурните, а вкъщи не се пали домашната пещ и не се пече хляб. От къщата не се изнася огън. Общо е убеждението, че неспазването на тези забрани също води до пожари и градушки. Тъй като основният поминък на българския народ бил земеделието, случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българинът е много суеверен, той вярва, че всички тези беди  ги изпраща небето, т. е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „ Бог дал, Бог взел “.
Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност.  Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна — Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена . Вярването, че огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица), обуславя и локалните имена Блъсъци и Германовци (тъй като се вярва, че св. Герман е един от повелителите на гърма).

При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Трите най-жарки дни на лятото показват дали ще е люта зимата. Гаданията, които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони. Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци: 15 юли - на януари, 16 юли - на февруари, 17 юли - на март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици: Чурута, Пърлига и Мария Огнена.

    В миналото на първия ден (Чурута ) вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория (Пърлига) не се пали никакъв огън, а на третия (Марина Огнена или още Опалена Мария) чрез специален обред всред селото се пали нов - двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено, лескови, или хвойнови дървета едно в друго, докато се възпламенят. „Нов огън" му думали, „жив" огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света огън, от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. всички прескачат огъня и през него прекарват и домашните животни за здраве. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.  В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 юли. Той съвпада с последния ден от горещниците. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника Видовден.

Българите вярват, че Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека. Светицата била и лечителка. На деня й в Пиринския край има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. А после на плодно дръвче край извора нишан връзвал болният: я конец, я парцалче от дрехата, за

 да се „върже" и болестта. В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води.

  В Банкя се празнуват така наречените "Горещялци". Смята се че в тези дни минералните извори на града са най-лековити. А Димитър Маринов добавя: “У народа владее поверие, че който се къпе през тия дни в топли води, които извират от земята, болест не го хващала. Особено, които са болни, гледат да се къпят в такива топли води.”

  Горещниците са празници, разпространени и в Южна България. Там хората почитат седмицата от 15 юли до 20 юли, която наричат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя. Във Врачанско трите дни са известни с наименованието “Горесци”, в Охридско и Велешко - “Чуруци”, а някъде ги наричат “Германовци” и “Блъсъци”. По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче, когато годината е кишава.

        По интересен начин посрещат Горещниците в селата из Стара планина – с тях започва периодът на седенките и задявките. Изпълнява се обредно "заклаждане” на първата моминска седянка, като изговарят любовни наричания. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато предат се питат една друга: ”Какво предеш?”, а друга отговаря: ”Запридам ергените от горната махала до долната”. Други пък забождат хурките си в мравуняк "за да пъплят момците след тях, както пъплят мравките”.

         Горещниците е свързана с опасността от огнена стихия и с могъществото на небесния слънчев огън. Горещниците се почитат не само от земеделците, но и от занаятчиите, всички що боравят с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. В някои крайща стопанките правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет. Цикълът на летните празници, свързани с предпазване от градушка и гръм, завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 юли по нов стил.

CELEBRATIONS FOR PROTECTION AGAINST FIRE - GORESHTNITSI

During the month of July on the 15^th, 16^th, 17^th (new style) or 18^th, 29^th, 30^th of July according to the Bulgarian beliefs we celebrate the “Goreshtnitsi” or the so called “Goreshlqtsi”, “Churetsi”, “Blusutsi” or “Germanovtsi”, and immediately after these three days another celebration follows known as “Ilinden” (20^th of July new style 2^nd of August old style) this is the day dedicated to prophet Elias (Elijah). The orthodox church also has celebrations on this dates as it follows: St. Kirik and Julita (15^th), St. Julia Virgin (16^th) and St. Marina (17^th of July).

   This period of the year in the traditional Bulgarian calendar is celebrated in honour of the fire and mainly for protection against fire. During these three days people should not go in the field, no work is allowed in the garden or at home, because it is believed that fire will fall from the sky and it will burn the fields and the houses. Ovens should not be lit and no bread should be baked; people do not wash themselves, women do not do the washing. It is believed that if someone reaps at this time his/ her sheaves will ignite. There is a common belief that the violation of these prohibitions will also lead to fires and hail. Since the main occupation of the Bulgarian people was agriculture. It happens sometimes yields to be afflicted by natural disasters such as drought, slush, hail, and others. And because of the fact that Bulgarian people are very superstitious, they believe that all these misfortunes are sent from the heavens, in fact from God. This superstition is expressed with the words “ God has given, God has taken away”.

  In order to please the God , people dedicate to them several celebrations. One of these is the feast of Goreshtnitsi. Their celebration is related to people’s struggle against hails. This natural disaster causes great damages to the agricultural crops. The consequences from the hail could not be predictable. The destruction of crops in the most cases leads to hunger.

 These summer celebrations are typical for the whole Bulgarian nation. According to the folk belief Goreshtnitsi are the hottest days in the year. These three days have names of their own.

In Northern Bulgaria they are:  Churliga, Purliga and Marina Ognena (Fiery), and in Southern – Ljuta, Churuta and Opalena Maria. The most frightful ones were Churuta and Marina Ognena.

The first day and the third day form the Goreshtnitsi should be kept most strictly. The belief that the fire descends from heaven itself (usually in the form of lightning), determines the local names Blasatsi  and Germanovtsi (since it is believed that St. German was one of the masters of the thunder).

  In ancient times on the first day of Gorestnitsi  - Churuta In the evening the fire is lighted off

In the old days on the first day (Churuta) in the evening the fire is put out in all outbreaks in the village, and on the second (Parliga) no lights and no fire is lit and on the third (Marina Fiery or Opalena Maria) through a special ceremony in the midst of the village a new, young fire (live fire, the fire of God, Wild- Fire ) is lighted by twins using lime sticks  with hazel spindle or juniper trees which are rubbed in  each other until they are set on fire. "New Fire, Need- fire“, from which they lit each fireplace. The fire had the ability to heal all diseases in the world, a fire from which all farmers take and renew their fireplaces. All people jump over the fire and pass domestic animals through it for health. This is connected with the belief that the fire falls from the sky and that St. Marina is the patroness of fire.

  In the Northern regions of Bulgaria, St. Marina is especially honoured. The day of this saint is celebrated on the 17^th of July. It coincides with the last day of the so-called Goreshtnitsi Therefore, it is called Marina Ognena. According to the local beliefs she is the patroness of hail. Therefore this saint could be added to the group of the saints of hail. These are: St. German, St. Bartholomew, and St. Elias and St. Elisha. The holiday of Vidovden could be added to the above feasts. The Bulgarians believe that St. Marina Fiery kept locked up all living creatures and that whoever honours Her  won’t be harmed, because she would send forth little creatures who will protect him/her. The saint was also a healer. On her celebration in the Pirin mountain there is a custom according to which the ill ones should shower themselves in the warm wells or with warm herb potions. Then the ill woman or man should tie around a fruit tree near the well a thread, a rag from the clothes in order to ‘tie” the illness. In some regions of the country a ritual wash of ill and healthy people is being done in mineral and healing waters.

  In Bankia it is believed that the mineral wells of these days are the most healing ones. And according to Dimitar Marinov “ There is a folk superstition that whoever takes a bath during these days in the hot waters, which spring  from the earth, an illness would not catch him. Especially when they are ill.”

 The Goreshtnitsi are also celebrated in South Bulgaria. But there they are called Lijuta, Churuta and Oplaena Maria. There the people honour the week from 15^th of july until 20^th of july, which they call Zapalena, Opalena Nedelia (Lighted Sunday). In the Pirin region it is famous as Gramna Nedelia. In Vratsa the three days are famous with the names “ Gorestsi" and in Veleshko – Churutsi.

 Generally, these celebrations are accompanied by prayers for rain, but sometimes it has happened that a prayer for drought was made. This, however happens when the year is slushy. 

  In the Bulgarian traditional calendar during most of the holidays a ritual divination is done The Goreshtnitsi make no exception. The three most scorching summer days show whether the winter would be severe. The divination that is done is not typical for the whole ethnic community. It is  spread only in some areas, and it is  related to weather predictions – for January, February and March. Each day of these festivals corresponds to one of the mentioned above months: 15^th of July – January, 16^th of July – February, 17^th of July – March.

  The Goreshtnitsi are celebrated in a very interesting manner in the villages around mountain Stara Planina – with these celebrations the days of bees and chuffs are beginning, too. A ritual with the name “Zaklajdane” on the first maiden bee is done, love spells and chants are made.

And later around at dawn the girls spin their distaff and go to a working-bee. While they spin they ask each other “ What do you spin?” and the other girl answers: “I am spinning the lads from the top to the bottom quarter." Others stick a distaff in an anthill and say:  Let the young men crawl after us, like the ants crawl." The Goreshtnitsi are honoured not only by the farmers but also by craftsmen and all people who work with fire - smiths, blacksmiths, tinsmiths, coppersmiths and potters. In some regions housewives make cakes, cover them with honey and give them out to their  neighbors for  luck in the work and fortune during the year.

The cycle of the summer celebrations associated with protection from hail and thunder, ends with the day of St. Elijah the Prophet - Ilinden, which is celebrated on July 20 in a new style. In the minds of people St. Elias is the master of lightning. Again according to those present he rides a chariot across the sky. According to folk beliefs fiery chariot of St. Elijah was drawn by four or six horses. While driving his chariot, he throws fiery darts against the lamia.