Самхейн - празникът посветен на мъртвите

        

Сaуин  или Самхeйн (Samhain)  е един от осемте празника или сабати, който е част от годишното колело в Уика. Празникът е смятан за един от най- важните, затова е и включен към цикъла на четирите главни сабата, заедно с Белтейн (1 май),  Имболк (1 февруари)  и Ламас (1 август). Обикновено празненствата на Сауин започват по залез слънце на  31 октомври и продължават до 1 ноември (това важи за Северната хемисфера).

 Корените на Самхейн можем да открием в галския празник посветен на жътвата. От своя страна той е бил свързан и с празниците, които се чествали по тове време от келтите като по този начин станал известен и с названието си „Келтска Нова година”. Датата на празника по–късно била припокрита и с католическия Вси Светии, познатият днес като Халоуйн. Той води  началото си именно от древния пре-християнски, келтски  празник посветен на мъртвите. „Самхейн” (Samhain)  в превод от староирландски означава  „края на лятото”. В Ирландия около 10 в празникът  поставял началото на края на сезона на търговията и войните и бил подходящо време за обединение на племената, където местните крале събирали своите хора.  В миналото по време на средновековието в Ирландия празникът бележел края на жътвата, края на „светлата половина” на годината и началото на „тъмната половина". 

Келтската нова година

Според келтското древно деление на годината, лятото продължавало от Белтейн до Самхейн, а зимата от Самхейн до Белтейн. Самхейн се празнувал в продължение на няколко дни. Както споменах той поставял и края на старата година и началото на Келтската Нова година (Oidhche Shamhna). Всъщност новата келтска година започвала още по залез слънце– това била най-важната част от празника. Древната келтска религия разглеждала годината и смяната на сезоните като съревнование между боговете на зимата и лятото в битка за спечелване на богинята на земята. Богът на лятото побеждава на Белтейн (Latha Buidhe Bealltainn), но на Самхейн богът на зимата, който е и господарят на мъртвите, отнема победата. Келтите, също така, често изобразявали бога на зимата с рога, които Той сменя всяка есен, както ги сменя един елен. В някои части на Западна Великобритания идването на зимата все още се оповестява от  kornigou (вид сладкиш). Kornigou е сладкиш (а може да бъдат и малки сладкиши), който е във формата на рога, приготвя се в чест на бога на зимата, който пролива своите рога и става "рогоносец", тъй като се връща към царството си в Отвъдното.

      модерен вариант на kornigou

За келтите огъня играел важна роля - хората минавали през него като прокарвали добитъка, за да пречистят себе си и животните. На този празник хората, също така трябвало да решат кои животни да бъдат убити и  кои да бъдат  запазени  за идващата зима. След като избирали най-доброто от своята реколта и жертвали животно от своя добитък в чест на празника, костите на заколените животни били хвърляни  в огъня. От там идва и произхода на английската дума „bonfire”-  със етимология   “огън, в който са горяли кости ”.

Нощта на Келтската Нова Година била много свещена. Келтите вярвали, че на Oidhche Shamhna линиите разделящи световете  изстъняват и така нашият свят  и Отвъдното стават едно в нощта на преход от старата към новата година. Вярвало  се, че духовете на мъртвите  могат да се завърнат на местата, на които са живели . Много от ритуалите, които се изпълнявали били насочени към мъртвите предци -  келтите оставяли навън храна и напитки  за тях. Оставяли прозорците, вратите и портите отключени, за да може те свободно да преминават през домовете им.

Според келтските разбирания  и  фоклор земите на Сидхе ( произнася се „ший“) стават достъпни. Смята се, че ирландските герои, отдавна починали, водят  храбри  битки в отвъдното, обаче, те трябва да се върнат на местата си при първи петли или рискуват да бъдат загубени завинаги и да бродят из земите на хората без надежда за намиране на покой или мир. 

Тиквените фенери jack o’lanterns и маскирането

Подобно на съвременните, наподобяващи  глави фенери, издълбани от тиква, келтите  използвали такива от ряпа (днес тиквени jack o’lanterns), в които издълбавали очи, нос и уста, тъй като се вярвало, че множество духове бродели в нощта, но не всички, били  добронамерени, разбира се, затова и поставяли фенерите пред и по прозорците, за да прогонят злите духове. Друг обичай от Шотландия, напоследък изключително популярен и в България,     бил пренесен в Северна Америка през 20в. Маскирани хора, с фенери в ръка обикаляли от къща на къща и предлагали различни видове забавления, трикове и закачки в замяна на храна или монети. В Шотландия млади мъже с маски, забулени и с потъмнени лица, облечени в бяло символизирали мъртвите. 

 нощ на заклинания и гадания

Нощта на Самхейн е може би най-подходящото време за гадания. Това до известна степен е свързано с представите  на келтите за време, и „дупката във времето”, която те вярвали, че се получава в нощта на Келтската Нова Година. Те вярвали, че Самхейн са намира в точка извън

времето,  когато естественият ред на Вселената се връща  обратно към първоначалния хаос, за да се подготви за идващия нов етап. И понеже Самхейн е извън времето, това означава, че точно в тази нощ, може да се види всяка точка от бъдещето, настоящето или миналото. Затова и гаданията в тази нощ се смята, че са изключително точни.

 Келтите, използвали лешници, символ на мъдростта, за да предсказват бъдещето. Люленето на ябълков клон било друго традиционно занимание в миналото, то било препратка към келтския Emhain Abhlach, "Ябълков Рай", където мъртвите, хапвайки от свещените плодове се радвали на блажено безсмъртие.

В древността гадателските практики най-често се използвали, за да се установи самоличността на бъдещия съпруг, местоположението на бъдещия дом на човека, и колко деца човек ще има. Има редица гадания, които използват храни като инструмент. Някои от тях все още се практикуват и днес. Ще споделя с вас, само някои от тях: шотландско гадаене с питка (Bannock гадаене – плоска неподсладена питка)  в Шотландия и Северна Англия, момичето трябвало да изпече  пита вечер. В пълно мълчание, тя трябвало да отиде до стаята си и да постави питата под възглавницата си. Сънищата и в тази нощ, показвали лицето на любимия,  а на сутринта тя трябвало да изяде питата. За да разберете дали ще намерите любовта в следващите дванадесет месеца, сложете белтъка на едно яйце и в чаша вода. Ако потъва веднага, любовта предстой., ако плува на повърхността на водата, ще  прекарате следващата година сами. По същия начин се гадае и за броя на бъдещите деца, само че по формите, които се образуват.

Ябълки и ядки често били използвани в ритуалите.  Вземете две ядки, една за себе си и една за любимия. В полунощ на Самхейн  ги поставете на решетката над огъня. Ако те горят добре, ще имате дълга и щастлива връзка. Ако едната отскочи или изгори, това означава, че един от вас ще бъде неверен. Ябълките се белели като кората се хвърляла през

рамо, а формата се разглеждала, за да се установи  каква буква формира тя – това била първата буква от името на бъдещият/бъдещата съпруг/а. Ядките се слагали  в огнището, за да се пекат и техните движения се тълкували - ако ядките останат събрани, така щяло да бъде и с двойката. Момичета поставяли лешници пред огъня, всеки един символизиращ един от ухажорите. Тя разбирала кой ще е нейният бъдещ съпруг, като казвала "Ако ме обичаш, изкочи и лети, ако ме мразиш, изгори и умри". За някои от методите, се използвали ябълки, най-популярните плодове за Самхейн. Ако искате да опитате следващия метод на гадаене за целта ви е необходима една ябълка, която трябва да нарежете през екватора (да се разкрие петолъчна звезда), а след това да я  изядете на свещи пред огледалото. Бъдещата ви половинка ще се появи зад рамото ви. Или, обелете ябълката, така че обелката да е непрекъсната в една дълга нишка, изричайки "Аз беля ябълката в кърг отново и отново името на моята любов ще цъфне в равнината: И хвърлям таз обелка цяла над главата си, писмо за четене написано за моята любов. И хвърлям таз обелка цяла над главата си, писмо до моята любов, той от земята да го прочете ".

Или, можете да вземете един охлюв и да го поставите да пълзи през пепелта на огнището си. Малкото създание ще посочи първата буква на името на любимия / любимата, докато пълзи. Водата винаги е била известна със своите магически свойства, така че е съвсем естествено да я използвате при гадаене. Опитайте едно  от тези гадания в нощта на Самхейн, ако желаете. В полунощ на Самхейн, отидете до езеро и се взирайте във водата. Лицето на вашия любим / вашата любима трябва да се види отразено в езерото пред вас. Напълнете котел с вода, а след това запалете една свещ. Изсипете горещия  восък във водата, и вижте каква форма се образува. Формата ще покаже професията на бъдещия ви любим. Намерете воден източник, който е в постоянно движение като например поток или река, изберете парче дърво, което да представлява човека, който желаете и го хвърлете във водата, ако се носи по течението, той/тя ще бъде верен, ако дървото се закачи и върне на брега, то той/тя ще изневери.

В съвремието последователите на Уика и множество паганисти продължават да празнуват Самхейн като празник на мъртвите като отдават уважението си към своите починали приятели, роднини и любими хора, починалите се канят на самото празненство, за да присъстват. Ние почитаме нашите предци на Самхейн, тъй както те са ни почитали в дните преди да се родим. И тъй както, те ще ни почитат в нощите занапред. Хубав празник на всички, които празнуват.

Вещиците

ГОРЕЩНИЦИ/GORESHTNITSI

Радина мама, Ради думаше: — Мъри, Раде, милна дъще, настали са злите денови Злите денови - горещници... (Народна песен)

Според българските вярвания  през месец юли    на 15, 16, 17 по нов стил или на 28, 29, 30 юли по стар стил са празнуват Горѐщниците или още тъй наречените Горѐшляци,    Чу̀реци,         Блъ̀съци,       Гѐрмановци, непосредствено след тях следва Илинден (20 юли по нов стил или 2 август по стар стил). Източноправославната църква от своя страна почита през тези дни Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли). Този период от годината в българския календар празнуван за предпазване от огън и главно в негова чест.

През тези три дни не се ходи на нивата, не се работи  ни в полето, ни в градината или дома, защото се вярва, че от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата, не се пали пещ и не се пече хляб, хората  не се мият, жените  не перат. Вярва се, че ако някой жъне по това време, снопите му ще се запалят. Не се отварят ковачниците и фурните, а вкъщи не се пали домашната пещ и не се пече хляб. От къщата не се изнася огън. Общо е убеждението, че неспазването на тези забрани също води до пожари и градушки. Тъй като основният поминък на българския народ бил земеделието, случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българинът е много суеверен, той вярва, че всички тези беди  ги изпраща небето, т. е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „ Бог дал, Бог взел “.
Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност.  Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна — Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена . Вярването, че огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица), обуславя и локалните имена Блъсъци и Германовци (тъй като се вярва, че св. Герман е един от повелителите на гърма).

При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Трите най-жарки дни на лятото показват дали ще е люта зимата. Гаданията, които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони. Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци: 15 юли - на януари, 16 юли - на февруари, 17 юли - на март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици: Чурута, Пърлига и Мария Огнена.

    В миналото на първия ден (Чурута ) вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория (Пърлига) не се пали никакъв огън, а на третия (Марина Огнена или още Опалена Мария) чрез специален обред всред селото се пали нов - двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено, лескови, или хвойнови дървета едно в друго, докато се възпламенят. „Нов огън" му думали, „жив" огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света огън, от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. всички прескачат огъня и през него прекарват и домашните животни за здраве. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.  В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 юли. Той съвпада с последния ден от горещниците. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника Видовден.

Българите вярват, че Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека. Светицата била и лечителка. На деня й в Пиринския край има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. А после на плодно дръвче край извора нишан връзвал болният: я конец, я парцалче от дрехата, за

 да се „върже" и болестта. В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води.

  В Банкя се празнуват така наречените "Горещялци". Смята се че в тези дни минералните извори на града са най-лековити. А Димитър Маринов добавя: “У народа владее поверие, че който се къпе през тия дни в топли води, които извират от земята, болест не го хващала. Особено, които са болни, гледат да се къпят в такива топли води.”

  Горещниците са празници, разпространени и в Южна България. Там хората почитат седмицата от 15 юли до 20 юли, която наричат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя. Във Врачанско трите дни са известни с наименованието “Горесци”, в Охридско и Велешко - “Чуруци”, а някъде ги наричат “Германовци” и “Блъсъци”. По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче, когато годината е кишава.

        По интересен начин посрещат Горещниците в селата из Стара планина – с тях започва периодът на седенките и задявките. Изпълнява се обредно "заклаждане” на първата моминска седянка, като изговарят любовни наричания. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато предат се питат една друга: ”Какво предеш?”, а друга отговаря: ”Запридам ергените от горната махала до долната”. Други пък забождат хурките си в мравуняк "за да пъплят момците след тях, както пъплят мравките”.

         Горещниците е свързана с опасността от огнена стихия и с могъществото на небесния слънчев огън. Горещниците се почитат не само от земеделците, но и от занаятчиите, всички що боравят с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. В някои крайща стопанките правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет. Цикълът на летните празници, свързани с предпазване от градушка и гръм, завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 юли по нов стил.

CELEBRATIONS FOR PROTECTION AGAINST FIRE - GORESHTNITSI

During the month of July on the 15^th, 16^th, 17^th (new style) or 18^th, 29^th, 30^th of July according to the Bulgarian beliefs we celebrate the “Goreshtnitsi” or the so called “Goreshlqtsi”, “Churetsi”, “Blusutsi” or “Germanovtsi”, and immediately after these three days another celebration follows known as “Ilinden” (20^th of July new style 2^nd of August old style) this is the day dedicated to prophet Elias (Elijah). The orthodox church also has celebrations on this dates as it follows: St. Kirik and Julita (15^th), St. Julia Virgin (16^th) and St. Marina (17^th of July).

   This period of the year in the traditional Bulgarian calendar is celebrated in honour of the fire and mainly for protection against fire. During these three days people should not go in the field, no work is allowed in the garden or at home, because it is believed that fire will fall from the sky and it will burn the fields and the houses. Ovens should not be lit and no bread should be baked; people do not wash themselves, women do not do the washing. It is believed that if someone reaps at this time his/ her sheaves will ignite. There is a common belief that the violation of these prohibitions will also lead to fires and hail. Since the main occupation of the Bulgarian people was agriculture. It happens sometimes yields to be afflicted by natural disasters such as drought, slush, hail, and others. And because of the fact that Bulgarian people are very superstitious, they believe that all these misfortunes are sent from the heavens, in fact from God. This superstition is expressed with the words “ God has given, God has taken away”.

  In order to please the God , people dedicate to them several celebrations. One of these is the feast of Goreshtnitsi. Their celebration is related to people’s struggle against hails. This natural disaster causes great damages to the agricultural crops. The consequences from the hail could not be predictable. The destruction of crops in the most cases leads to hunger.

 These summer celebrations are typical for the whole Bulgarian nation. According to the folk belief Goreshtnitsi are the hottest days in the year. These three days have names of their own.

In Northern Bulgaria they are:  Churliga, Purliga and Marina Ognena (Fiery), and in Southern – Ljuta, Churuta and Opalena Maria. The most frightful ones were Churuta and Marina Ognena.

The first day and the third day form the Goreshtnitsi should be kept most strictly. The belief that the fire descends from heaven itself (usually in the form of lightning), determines the local names Blasatsi  and Germanovtsi (since it is believed that St. German was one of the masters of the thunder).

  In ancient times on the first day of Gorestnitsi  - Churuta In the evening the fire is lighted off

In the old days on the first day (Churuta) in the evening the fire is put out in all outbreaks in the village, and on the second (Parliga) no lights and no fire is lit and on the third (Marina Fiery or Opalena Maria) through a special ceremony in the midst of the village a new, young fire (live fire, the fire of God, Wild- Fire ) is lighted by twins using lime sticks  with hazel spindle or juniper trees which are rubbed in  each other until they are set on fire. "New Fire, Need- fire“, from which they lit each fireplace. The fire had the ability to heal all diseases in the world, a fire from which all farmers take and renew their fireplaces. All people jump over the fire and pass domestic animals through it for health. This is connected with the belief that the fire falls from the sky and that St. Marina is the patroness of fire.

  In the Northern regions of Bulgaria, St. Marina is especially honoured. The day of this saint is celebrated on the 17^th of July. It coincides with the last day of the so-called Goreshtnitsi Therefore, it is called Marina Ognena. According to the local beliefs she is the patroness of hail. Therefore this saint could be added to the group of the saints of hail. These are: St. German, St. Bartholomew, and St. Elias and St. Elisha. The holiday of Vidovden could be added to the above feasts. The Bulgarians believe that St. Marina Fiery kept locked up all living creatures and that whoever honours Her  won’t be harmed, because she would send forth little creatures who will protect him/her. The saint was also a healer. On her celebration in the Pirin mountain there is a custom according to which the ill ones should shower themselves in the warm wells or with warm herb potions. Then the ill woman or man should tie around a fruit tree near the well a thread, a rag from the clothes in order to ‘tie” the illness. In some regions of the country a ritual wash of ill and healthy people is being done in mineral and healing waters.

  In Bankia it is believed that the mineral wells of these days are the most healing ones. And according to Dimitar Marinov “ There is a folk superstition that whoever takes a bath during these days in the hot waters, which spring  from the earth, an illness would not catch him. Especially when they are ill.”

 The Goreshtnitsi are also celebrated in South Bulgaria. But there they are called Lijuta, Churuta and Oplaena Maria. There the people honour the week from 15^th of july until 20^th of july, which they call Zapalena, Opalena Nedelia (Lighted Sunday). In the Pirin region it is famous as Gramna Nedelia. In Vratsa the three days are famous with the names “ Gorestsi" and in Veleshko – Churutsi.

 Generally, these celebrations are accompanied by prayers for rain, but sometimes it has happened that a prayer for drought was made. This, however happens when the year is slushy. 

  In the Bulgarian traditional calendar during most of the holidays a ritual divination is done The Goreshtnitsi make no exception. The three most scorching summer days show whether the winter would be severe. The divination that is done is not typical for the whole ethnic community. It is  spread only in some areas, and it is  related to weather predictions – for January, February and March. Each day of these festivals corresponds to one of the mentioned above months: 15^th of July – January, 16^th of July – February, 17^th of July – March.

  The Goreshtnitsi are celebrated in a very interesting manner in the villages around mountain Stara Planina – with these celebrations the days of bees and chuffs are beginning, too. A ritual with the name “Zaklajdane” on the first maiden bee is done, love spells and chants are made.

And later around at dawn the girls spin their distaff and go to a working-bee. While they spin they ask each other “ What do you spin?” and the other girl answers: “I am spinning the lads from the top to the bottom quarter." Others stick a distaff in an anthill and say:  Let the young men crawl after us, like the ants crawl." The Goreshtnitsi are honoured not only by the farmers but also by craftsmen and all people who work with fire - smiths, blacksmiths, tinsmiths, coppersmiths and potters. In some regions housewives make cakes, cover them with honey and give them out to their  neighbors for  luck in the work and fortune during the year.

The cycle of the summer celebrations associated with protection from hail and thunder, ends with the day of St. Elijah the Prophet - Ilinden, which is celebrated on July 20 in a new style. In the minds of people St. Elias is the master of lightning. Again according to those present he rides a chariot across the sky. According to folk beliefs fiery chariot of St. Elijah was drawn by four or six horses. While driving his chariot, he throws fiery darts against the lamia.

Ритуалът на Нейните Свещени Огньове Почитане на Богиня Хеката – 6 ти май 2012

Ритуалът на Нейните Свещени Огньове
Почитане на Богиня Хеката – 6 ти май 2012
-Навсякъде по света-

Федерацията на Паганистите в България има честта да ви покани на едно изключително събитие.

„Ритуалът на Нейните Свещени Огньове” (The Rite of Her Sacred Fires) е почитащ ритуал към Хеката,който се изпълнява по целия свят.За пръв път е изпълнен през 2010 година,когато в него взимат участие хиляди хора от над 60 различни държави.Инициативата е на Сорита Д’Есте (писател и издадател,автор на книгата „Свещените Oгньове на Хеката” “Hecate Her Sacred Fires”)

За повече информация можете да погледнете тук : http://sacredfires.co.uk/the-rite-of-her-sacred-fires ( от където и ще можете да разгледате много източници с информация от предходни години ! ) Оригиналната версия на ритуала,съставен от Сорита Д’Есте можете да намерите тук :
http://sacredfires.co.uk/the-rite-of-her-sacred-fires/rite-of-her-sacred-fires-ritual-text
Версията на български език можете да намерите тук:
http://sacredfires.co.uk/the-rite-of-her-sacred-fires/rite-of-her-sacred-fires-ritual-text/bulgarian
Информация за събитието, организирано от PFI България:
http://www.facebook.com/events/282016795199250/

Тази година за пръв път PFI България,съпричастни с инициативата се включваме към нея като организираме отворен групов ритуал,в който можете да вземете участие.

Тази година Пълнолунието се пада на шести май . Докато се взираме в небесата независимо дали изпълняваме ритуала заедно или сами и независимо в коя част на света се намираме или дали сме в група със хора със сходни възгледи,ние знаем,че всички гледаме една и съща Луна заедно с всички други,които участват в ритуала.

Как да участвате :
Ритуалът може да бъде изпълнен самостоятелно или в група (много лесно се адаптира) и може да бъде изпълнен както е или да бъде съвместен и включен към друг ритуал. Може да се изпълни в храм,на открито при наличието на олтар или не. Всичко от което се нуждаете е нещо,с което да запалите огъня в чест на Хеката което може да се направи със свещ и кутийка кибрит (по ваш избор може и лампа,огън и т.н.)


Подготовка :

Намерете някое хубаво място,на което ще се чувствате удобно и ще бъдете спокойни,някъде където няма да ви обезпокояват.Необходима ви е свещ и кибрит, може да запалите и благовоние ако прецените.По ваше желание осветете свещта,както и поставете всички други предмети,които биха ви послужили в ритуала,съобразени с традицията ви и стила на работа.

Начало :

Заемете удобна позиция,дишайте дълбоко и намерете точката на вашия баланс, хармонизирайте тялото с душата си,така че да се почувствствате наистина спокойни,горди и красиви,в церемонията,която предстои.Дишайте дълбоко и извикайте свободата от сърцето си,така че да можете да изразите себе си с чисто намерение и със силно желание.

Поставете и двете си ръце на сърцето си (нека чуете три удара на сърцето си),с показалеца и средния пръст на водещата ви ръка докоснете устните си (отново изчакайте три удара),след което докоснете чело (отново три удара).Сега сложете в юмрук и двете си ръце,така че палците ви да са скрити и вдигнете и двете си ръце към небесата.

Отворете ръцете си нека дланта на лявата ви ръка сочи нагоре а тази на дясната надолу,ръцете ви са една до друга плътно прилепени направете призвоваването на богинята :

Инвокация :

Призовавам Теб,Велика Господарке на Небето,Земята и Морето
Чрез мистериите твои на Нощта и Деня,
Чрез Светлината на Луната и Сянката на Слънцето
Призовавам Теб,Господарке на Живота,Смъртта и Прераждането
Яви се сега от Царството на Сенките,за да изпълниш душата ми и да просветиш ума ми
Трилика Господарка на трите пътя
Умолявам те,Ключарке и Господарке на бродещите,странстващите в нощта Души
Прояви мъдростта си от звездите и сподели я с мен
За да сваля на земята звездния огън от всред тъмнината
Създателка на Светлината
Богиньо на Царствата на Сенките ! Кралице и Повелителке на Светлината
Прошепни сега своите тайни !
Покровителко на Огъня ! Ти Земната ! Кралице на Небесата !
[Вдигнете и двете си ръце с длани сочещи нагоре към небето (изчакайте три удара на сърцето си) и след това свалете ръцете надолу,така че дланите ви да сочат към земята ]
[Седнете пред свещта и се подгответе,за да я запалите ]
[Поемете дъх дълбоко три пъти позволете на усещанията си да се събудят]

Кажете :

Хеката спътнице и водач по пътя към мистериите
Паля този свещен огън в Твоя чест [запалете свеща]
Неговата светлина събира звезди и камъни,небесата и земята
С този огън Изразявам желанието свое за по дълбоко разбиране на мистериите
Аскей Катаскей Ерон Ореон Йор Мега Самниер Бауи ( 3 пъти се казва) Фобантиа Семне
Велика Хеката,която вплиташ в мрежа звездите и която бдиш над спирлата на живота
Води ме през пътищата на познанието
От кръстопът на Кръстопът
Факлоносец и Предводител
всякога ще се намират един друг
Сега седнете и наблюдавайте блещукането и танцът на пламъка,фокусирайте се над различните цветове на пламъка,жълтите и червените,сините и белите,черните.Ако желаете може да прекарате малко време в медитация над пламъка,да се взирате за видения или символи.Също така бихте могли да загасите и запазите свеща – позволете на истинската ви същност да се прояви изцяло и да разкрие мистериите от този ден и занапред,пламъкът от огъня на Хеката гори във вашето сърце !
Прогонвам сега сенките на съмнението от мисълта си,
Единението от тишината и топлината на нашия съюз
Чувствам твоето златно сияние в сърцето си
И великолепието на мъдростта на челото си
Аз съм ученик в Твоите мистерии
Изгасете пламъка,след което поставете и двете си ръце пред сърцето си,изслушайте три удара на сърцето си,с показалеца и средният пръст на водещата ви ръка докоснете устните си,изчакайте три удара на сърцето и след това поставете на челото,почакайте три удара отново.
Отворете длани протегнати към небето,след това ги обърнете тъй че да гледат към Земята.
С това ритуалът приключи,ако имате някакви дарове можете да ги принесете на Хеката,или просто да поседите и да се оставите на усещанията си от ритуала.

THE RITE OF HER SACRED FIRES!
Honouring the Goddess Hekate - 6th of May 2012
~ Everywhere! ~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
The Rite of Her Sacred Fires is an international act of devotion to the Goddess Hekate. It was first initiated at the Full Moon of May 2010 when thousands of people in more than 60 countries participated, performing the rite in many different languages and lighting a flame for the Goddess Hekate.

For general information see: http://sacredfires.co.uk/the-rite-of-her-sacred-fires (from where you will be able to explore lots of resources from past years!)

This year the Full Moon falls on May 6th. As we gaze up to the skies, whether we are performing the ritual by ourselves as solitaries, and regardless of where in the world we are - or with a group of other like-minded people, we know that we are looking at the same Moon as all the other devotees who are participating.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
How to participate
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
The Rite can be done solitary or in a group (its very easy to adapt!) and can be done by itself (exactly as it is presented) or incorporated into a larger, longer and/or more complex ritual. You can do it with, or without, a shrine or an altar etc. Essentially that is all up to you! All you will need is something to light a devotional fire with - which could be as simple as a candle and a box of matches; or anything else suited to your circumstances (some people have used lamps, bonfires, hearth fires, oil lamps etc).

The ritual is available at http://sacredfires.co.uk/the-rite-of-her-sacred-fires/rite-of-her-sacred-fires-ritual-text in a variety of languages and translations. Simply select the language suited to you, print a copy and hopefully the instructions will be straightforward.

Змей Магесник- независимo списание, посвено на магията, окултизма и езотериката

Скъпи читатели, 

Змей Магесник е независимo списание, посветено на магията, окултизма и езотериката. Ръководено и изготвено изцяло от екип от млади окултисти, журналът съчетава традиционните представи за магията с най-съвремените тенденции в Магическите Изкуства - каква е била магията преди и как се развива тя в днешно време. 

Авторите на списанието са водени от идеята да се обединят в едно статии от западния окултизъм с езичеството, било то местно или чуждо. Тъй като писателите които пишат за Змей Магесник имат широк диапазон на възприятие, и тъй като темите, които обхваща журналът изразяват личните им интереси, идеи и разбирания тук може да намерите теми от българския фолклор и обичаи, съвременното езичество, както местно, така и западно, магията, окултизма и западната езотерична мисъл. 

Змей Магесник съчетава множество гледни точки като така дава възможност, както на авторите,така и на самите читатели да получат ново разбиране за света и магията. Бихме искали да поканим своите читатели и приятели да се чувстват свободни да изпращат свои статии на теми, които представляват интерес за тях като се свържат с екипа на списанието, за да получат повече инфомация. 

Списанието се издава в електронен формат на специфични дати, съобразени с различни празници от българската и западна традициционна система.

Нека Змей Магесник Ви бъде полезен по Пътя Ви и в Изкуството. 

От Авторите

Списанието може да изтеглите от тук:

http://www.scribd.com/doc/86670739/Zmei-magesnik-izdanie-1

Трифон Зарезан/Trifon Zarezan

Трифон Зарезан или още изестен като  „ден на лозаря” е български народен празник в чест на свети Трифон,тъй като той се счита за пазач на лозята.Празнуваме този празник по нов стил на 1 февруари,а по стар стил на 14 февруари
По начало празникът е включен в цикъл от три последователни дни,наречени Трифунци :
Трифоновден  на  1 февруари,празнуваме и почитаме бога на виното,
 Сретение Господне  на 2 февруари деня,в който се почита мъжката рожба ;
Свети Симеон Богоприемец на 3 февруари или още Вълча или Трифонова Богородица, Зимен Симеон деня,в който почитаме Божията Майка.

Наричаме още този празник с имената Трифон Зарезой,Трифун пияница, или Трифун Чипия,а също и Зарезановден.
Празнуват не само лоразите,но кръчмарите,градинарите,соколарите.
Рано сутрин стопанката омесва хляб – пресен или квасник заедно с него се сготвя и пълнена кокошка,която по традиция се пълни с ориз или булгур ( или петел по-точно даден в жертва за мъжката рожба ) ,кокошката/петелът  се вари цял/а,а след това се припича на саджак.В нова вълнена торба се слага питата,кокошката и бъклица с вино.Мъжете отиват на лозето с торбите  на рамо,всеки мъж на своето лозе зарязва по  три-четири кютука (главини),прекръстват се,полива вино около кютука,зарязват с  косерите и от трите(четирите) главини всеки отрязва по три пръчки,след това отново се прекръстват и поливат с виното лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”,след това всички се събират и избират „царя на лозата”.
И едва след това започва общото угощение „царят” е окичен с венец от лозови пръчки,който носи на главата си и още един венец,който носи през раменете си.Той сяда на колесар и под звуците на гайди,тъпан и гадулки теглен от лозарите се отправят към селото или града.Когато стигнат се спират пред всяка къща,домакинята изнася вино в бял котел като най-напред дава на царя де пие,след което поднася вино  и на останлите лозари.Останалото вино се плисва върху царя и се изрича следната благословия :
 „Хайде нека да е берекет,да прелива през праговете”, а „царят” отговаря „Aмин”. След това „царят” се прибира,облича се в нови дрехи и сяда на трапеза,за да посреща хора от цялото село.Затова и за цар на този празник се избира заможен човек.
А следващите два дни се отбелязват като Вълчи празници и жените спазват забрани. Както и при други вълчи дни не се шие .В тези дни жените не режат с ножици,за да не се отваря устата на вълка,не предат,не шият,не плетат на куки.Приготвят обреден хляб и раздават на хората,слагат залъци в кърмата на животните,това се прави за предпазване на добитъка и хората от вълците.Третия ден в Родопите се празнува от млади бездетни жени, като за плодородие месят царевични пити и раздават на съседи. Забранена е работата за бременните жени, вярва се ,че ако работиш бременна ще родиш дете с белег.Вечерта пък се гадаело, по въглените в огнището, каква ще е годината. В деня преди Трифоновден задължително се почиствали комините, да не падне реса на лозята.

Trifon Zarezan or  “the day of the vine-grower” is a traditional Bulgarian celebration in honor of St. Trifon, because he is known as the protector of vines. We  celebrate this holiday on 1st of February (new style) and on 14th of February (old style).But according to the old tradition the celebration consists of the first three days of February. They are called  “Trifuntsi”
On the 1st of February we celebrate “Trifonovden” (The day of Trifon),the day of  the God of the wine; on 2nd of February we celebrate “Sretenie Gospodne” (or the presentation of Jesus at the Temple ) also known as  the day of the God’s son; and on the 3rd of February is  Trifon Zarezan  , also called by the Bulgarians  Wolf or Trifon Mother Mary, Simeon The Righteous(Holy Simeon) or (Vulcha or Trifonova Bogorodica; Simеon Bogopriemec or Zimen Simeon) in fact on this third day we honor the Mother of God.
Trifon Zarezan is also called Trifon piqnica (Trifon the drinker) Trifon Zarezoi or Trifon Chipiq,also Zarezanovden (the day f Zarezan)

Trifon Zarezan is a celebration ,not only for the vine-growers, but also for  the tavern-keepers and the falcons. This is how the holiday is celebrated :
 On the 1st of February early in the morning the proprietress of the house (the housewife) kneads bread – a new one or a leavened, a chicken filled with rice or with croup is also made ( in some places a rooster is cooked and filled with rice or croup it is the sacrifice given to the son, sometimes this is done on 2nd of February) Regardless of the fact on which day the chicken/rooster is cooked it has to be boiled whole and after that it is baked on trivet (spider)
The chicken or the rooster is put in a new bag made out of wool together with a wooden wine vessel filled with wine. The men go to the vines with the bags on their shoulders and make the sign of the cross three times, they take the sickles and from three hubs each of them cuts three sticks. Afterwards they make again the sign of the cross and pour the vines with wine.

This ritual is called carving or “zarqzvane”. After that all men are gathered and choose
“The king of the vine” only then the feast begins. “The king” wears wrath made of vine sticks, which he bears on his head and another one which he bears through his shoulders.
He sits on a cart and under the sound of pipes, drums and “gadulka”(traditional Bulgarian bowed string instrument) pulled by the wine-growers “the king”  and his companions set off themselves to the village or the town. When they reach the town the stop by each house, the housewife takes out the wine in a white cauldron, firstly she gives a drink to “the king”, after that she offers wine to the other wine-growers. The rest of the wine she flings on “the king” and utters this blessing:

“Let there be a rich harvest, let the wine spills over the thresholds.”

And “the king” answers “Amen.”
Afterwards “the king” changes in new clothes and sits on the table to welcome people from the whole village/town. That’s why the chosen “king” is always a well-off man.
The next two days of Trifuntsi are known as Wolf celebrations and women are prohibited to do some actions as on the other Wolf days ( during  11th -16th  to 21st of November depending on the region) they are not allowed to sew. During these days women do not cut with scissors this is done in order to prevent the wolves to open their mouths. They also do not spin and knit. They prepare ritual bread and give it out to other people; they put bits from the bread in the mother’s milk of the animals. This is done for protection, to keep the wolves away from people and animals.
The 3rd day of Trifuntsi  in Rodopa mountain the childless women knead corn loaf and give it away to neighbors. It is forbidden to pregnant women to do any kind of work ,because it is believed that if you work on this day  while you are pregnant your child will be born with a scar. In the evening  divination is given : from the charcoals in the fireplace we predict what the year would be like. It is absolutely obligatory to clean the chimneys one day before Trifon’s day, because otherwise catkin would fall on the vines.

Кукери/Kukeri

 Кукерските игри са специални обредни ритуали,които се изпълняват в България през периода от Нова Година до Сирни Заговезни.В някои региони като например в Източна България те се изпълняват между Месни и Сирни Заговезни и между Коледа и Богоявление в Западна България. Днес почти навсякъде не само в Източна България Кукеровден се празнува на Сирни Заговезни.
Независимо от времето по което се изпълняват кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшни маски да прогонят и уплашат злите духове и орисници,така че да има богата реколта през следващата година.Обичая води началото си  по нашите земи от траките,където се празнувал по време на дните на тракийския бог Дионис и посрещането на земеделската нова година,свързана с заораването на нивите. Кукерството празнува още отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.
Кукерите са мъже предрешени като зверове винаги с маски на главите,които най-често са с дървена конструкция.Най-старинни са маските с лик на овен,бик или козел.Кукерите  носят окачени чанове (звънци тучени,ляти бронзови звънци) и кожуси с козината навън.
Самите маски са най-различни от малки и символични до много големи и внушителни,изработват се също и от козина,пера,кожа; лепят се парченца разноцветни платове,огледала и други елементи. Съществуват и двулики маски от едната страна лицето е добродушно с хубав чип нос,а от другата страна то е с гърбав нос и зловещо изражение. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света
Кукерските  маски могат да изобразяват и лица на баби,жени,старци,цар (това са типични персонажи). Когато кукерите изпълняват този обичай главните действащи лица в кукерската дружина са Цар, Момък и Невеста или Баба и Дядо. Те имат двуколка или каруца, в която возят Царя; рало, с което разорават земята обредно; крина, пълна със зърно, което царят засява; дървени мечове, боздуган и кросно, които се възприемат като подобия на фалос.
Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: Мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и да  се люлее от изобилие зърното на житния клас;  търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.
В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица.В ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта).

Kukeri and the special rituals of Kukeri is a special rite that is performed through our lands during  the days around New Year up until Sirni Zagovezni (The first Sunday before Lent) .
In some regions for example in Eastern Bulgaria the rite is celebrated between Mesni (Meat Fasting Day) and Sirzni Zagovezni and between Christmas Eve and Epiphany in Western parts of Bulgaria. Nowadays ,however, Kuker’s day is celebrated almost everywhere in Bulgaria  on the day of Sirni Zagovezni.
Regardless of the time of celebration the aim of the Kukeri rituals is to banish and scare away all  evil spirits and creatures with special magical dances and scary and terrifying masks so that there will be rich harvest during the next year. The custom in Bulgaria derives from the Thracians where it had been celebrated during the days of the Thracian god Dionysus altogether with the feast of the beginning of the new agricultural year related with the start of ploughing of fields.The Kukeri games also mark the beginning of the Summer Fertility and the end of winter.
Kukeri are men dressed like beasts always with masks on their heads, which usually are made of wood.The masks with faces of rams, goats or bulls are considered to be the most ancient ones.The Kukeri also wear large bells attached to the belts (the bells are made of bronze ),fur coats with the hair  outside.
The masks themselves are very different from small ones and symbolic to very big and impressive ones,they are also made of fur, feathers and goat’s hair, small bits of textile are glued,mirrors and other elements.There are also double faced-masks on the one side of the mask the face is with tip-titled nose and cheerful expression of the face, and on the other side the face has a humpbacked nose with sinister look.These masks represent the good and evil and their inseparable bond in the world.The Masks of the Kukeri also can be with faces of old women, women,old men and a king ( these are typical characters).Main characters in the Kukeri band are a King a Young Man a Bride or a Grandmother or a Grandfather.They have a two-wheeled carriage or a cart in which the King is lead,wooden plough with which they plough up the land in a ritual manner,a dry measure filled with grain which the King sows, wooden swords ,a mace and a warp-beam all of which represent a phallus.
The Kukeri rite re-creates the bond between nature and men : the land- the woman;
Plough  up – the sexual act sowing –insemination the death of the king – the end of the winter
The coming of the Spring – the Resurrection of the King. The pokes of the red edges of the swords represent the fertile movements of the sexual act.The jumps are made in order to make the wheat to grow higher.The shaking and the downthrow to make the corn to swing because of the abundant and rich ears of wheat and the rolling on the earth is done in order to charge their  bodies with its life-giving energies.The rattle of the bells the scare away and banish evil spirits.
In Eastern Bulgaria the leaders of the Kukeri are dressed in traditional bridal and bridegroom clothes.In the other parts of Bulgaria Kukeri are dressed in fur made out of deers ,goats or sheep, their faces can be also painted with charcoal in black instead of wearing a mask.They bear painted in red wooden phallus and a wooden pole with a  tied rag on its edge (this is made for the sweeping of the oven.

Празник на Огъня / Fire Celebration

    Скъпи Братя,Сестри и Приятели,

Каним ви на третата официална среща на PFI България, във връзка с предстоящият празник Имболк.

За повече информация може да се обърнете към SothiS ( Национален координатор на PFI България) : pfi_bulgaria@paganfederation.org

Dear Sisters, Brothers and Friends,

We invite you to our third official PFI Bulgaria meeting, in the spirit of the season and upcoming Imbolc Celebration.

For more information you can contact SothiS (National Coordinator of PFI Bulgaria): pfi_bulgaria@paganfederation.org